Децата компенсират липсата на концентрация чрез креативност

Децата, на които им е трудно да се концентрират при изпълняването на различни задачи, често ги бива в откриването на скрити „трикове“, които улесняват работата. Те се натъкват на тях, като променят спонтанно стратегията си, сочи ново изследване, посветено на поведението на учене при децата. То е проведено от Института по човешко развитие „Макс Планк“ в Берлин.

Децата, за разлика от възрастните, не могат да се концентрират особено добре, помнят по-малко и вниманието им не се задържа особено дълго върху дадено нещо. Това е пряко следствие от етапа на когнитивно развитие, в който се намират. Ето защо специалистите смятат, че като цяло децата не ги бива особено в разрешаването на задачи. Настоящото изследване обаче, проведено от изследователската група NeuroCode, показва, че тази „разфокусираност“ всъщност е предимство – децата са добри в обработката на не чак толкова релевантната информация и я използват, за да открият спонтанно нови и креативни стратегии при разрешаването на задачите.

Понякога възрастните също променят спонтанно стратегиите си в подобни ситуации. Това е своеобразен „Аха!“ момент, който прави улеснява откриването на решение. Научната статия, публикувана в PLOS One, показва, че макар и децата да се справят значително по-зле при разрешението на задачи по традиционния начин (например като фокусират вниманието си върху нея), те могат да я преборят почти толкова ефективно, колкото и възрастните, благодарение на спонтанните промени в стратегията.

„Нашите резултати показват, че макар и децата да не са чак толкова съсредоточени, колкото възрастните, и да се разсейват по-лесно, те са изненадващо гъвкави при откриването на изцяло нови решения“, казва психологът и невроучен Николас Шук, ръководител на групата NeuroCode. „Тези резултати са особено важни за изследванията, посветени на поведението на учене при децата (особено като се има предвид, че тяхното умение да се концентрират все още не е напълно развито)“, допълва Шук.

Изследването, което стартира още през 2013 г. и продължава и до ден днешен, използва следния метод: 47 деца на възраст 8-10 години и 39 млади хора (20-35 години) трябва да изпълнят една и съща задача, свързана с взимането на решение. В нея участниците трябва да определят позицията на дадена шарка, като потенциалните отговори са два. Първоначално те не отчитат факта, че цветът може да им помогне в откриването на правилния отговор, това става очевидно на по-късен етап. Освен това участниците не са информирани, че съществуват и други фактори, които могат да повлияят на потенциалните стратегии за откриването на решение. Те трябва да си ги идентифицират сами за себе си.

NeuroCode открива, че децата, за разлика от младите хора, се справят значително по-зле. Те дават по-голям брой грешни и необмислени отговори. Онази част от децата обаче (27,5 %), която открива и прилага помощната стратегия с цвета, е изключително сходна с тази на младите хора (28,2 %).

Когато децата използват единствено постановените в началото стратегии и правила, които изискват концентрация и упорство, те се справят по-зле. Сходен брой деца и възрастни обаче откриват и прилагат правилото с цвета. Ето защо, макар и децата да се справят по-зле във всички сфери на когнитивния контрол, те не отстъпват почти по нищо на възрастните по отношение на т.нар. „Аха!“ момент.

„Нашите открития предоставят доказателства, които показват, че възпитателите, родителите и учителите не трябва да настояват толкова много на строгите правила и да учат [децата] да решават проблемите само по един конкретен начин… Можем да имаме повече вяра в детските креативни стратегии за разрешение на проблемите“, казва Аника Льов от NeuroCode.

Обекти.бг